В Синцзян изчезват стотици хиляди мюсюлмани?
Според оценките на разнообразни межуднародни организации, минимум един милион души в Китай са държани в изправителни лагери. В настоящ отчет на " Хюмън райтс уоч " се показва, че " нарушаванията на човешките права в провинция Синцзян са достигнали невиждани от времето на културната гражданска война в Китай мащаби ". Цяла мрежа от изправителни лагери е построена в района, населяван главно от мюсюлманските малцинствени общности на уйгурите и казахите.
От дълги години сред уйгурите и централното държавно управление на Китай има напрежение. А управляващите в този момент наподобява ускоряват репресиите - известни са доста случаи на изцяло случайни арестувания на хора. За това свидетелстват и от ден на ден близки на хора, държани в изправителни лагери. Така да вземем за пример пред правозащитната организация Atajurt, основана през 2017 година в Алмати, Казахстан, жена е разказала по какъв начин татко ѝ бил следен от служител на реда, до момента в който се молел вкъщи си. Студентка пък твърди, че татко ѝ бил задържан единствено тъй като на смарт телефона му разкрили мобилното приложение на WhatsApp. Подозрителен го е направила явно опцията да поддържа връзка с чужбина, без централната власт да може да управлява това.
Друга жена споделя по какъв начин синът ѝ е бил задържан поради едно селфи - момчето се снимало с прочут казахски попизпълнител. Китайските управляващи го обвинили в това, което те назовават " две лица ". На жаргона на комунистическата партия това значи да не си безусловно правилен на партията и страната. Но управляващите не се задоволили единствено със сина на дамата - нейни родственици ѝ се обадили в Казахстан, където тя живеела с 13-годишната си щерка, с цел да ѝ предадат, че щерка ѝ би трябвало да се върне в Китай и там да продължи да върви на учебно заведение. " Нямах избор - те заплашваха да арестуват цялата ми рода ", споделя дамата. А откакто детето се върнало, неотложно било изпратено в поправителен лагер. " Две лица " било прегрешението и на Кайрат Самаркан, който от 2009 година живее в Казахстан. При едно свое връщане по работа в Китай той бил извикан за информация в полицията. Там искали да научат от него какво прави в Казахстан, с какви хора се среща и така нататък След като преровили телефона му и под аватара му в обществените медии разкрили съкращението KZ - интернационалното означение на Казахстан, ориста му била решена.
Методи на " превъзпитанието "
" Денят в лагера започваше с пеене на националния химн, след което започваха " часовете " ", споделя Самаркан. Според неговата преценка, в лагера имало 5700 души. По цели часове арестуваните трябвало да пеят песни във прослава на Комунистическата партия, разяснявали им решенията от последния Конгрес на партията, карали ги да декламират партийни лозунги. " Учеха ни какъв прелестен държавен началник си имаме и какъв брой прелестно място за живеене е Китай ", споделя мъжът. По неговите думи, пандизчиите били разделяни на групи: обвинените в религиозна активност били в обособена постройка от тези, които поддържали контакти с непознати страни.
Мюсюлманите в Синцзян би трябвало да се научат на национализъм - наложително
Законови учредения за всеобщите арести не съществуват, както не съществува и постановена със закон глоба за тези действия. Единствено управленията на изправителните лагери вземат решение кой да бъде освободен и кой не. " Точно това беше най-лошото - че никой в никакъв случай не знаеше колко още ще прекара тук, ще излезе ли изобщо в миналото на независимост или пък ще решат да унищожават всички в лагера ", споделя Кайрат. Така той почнал да мисли за самоубийство. Но от управата на лагера му лишили всички облекла, които той можел да употребява, с цел да се обеси. Тогава той почнал да си блъска главата в стената, до момента в който не изпаднал в безсъзнание. След което го пуснали.
Борба против " религиозния екстремизъм "
Китайската провинция Синцзян е един от конфликтните райони в Китай. Уйгурите, които там са най-голямата етническа група, непрекъснато надигат глава против китайското ръководство - в това число със мощ. При безредици в административната столица на района Урумки през 2009 година починаха 200 души, а през 2014 атентатори направиха нахлуване на гарата в южнокитайския град Кунмин и убиха с ножове и мачете минимум 29 души. Китайските управляващи упрекнаха за нападението уйгурските сепаратисти, което по-късно беше доказано от оставено писмо, с което те поеха отговорността за атентата.
Китай преглежда тези актове на принуждение като част от поредицата ислямистки набези в западните страни. " Имаме потребност от тези лагери, с цел да се борим сполучливо против религиозния екстремизъм, съобщи формален китайски представител по време на съвещание на Комисията по човешките права към Организация на обединените нации при започване на септември. Той добави, че Западът се бил провалил в тази битка. Това изказване беше и първото публично самопризнание от страна на Китай за всеобщо интерниране на хора. Китайският представител обаче побърза да посочи, че в случая ставало въпрос не за лагери, а за " центрове за професионална подготовка ".
От дълги години сред уйгурите и централното държавно управление на Китай има напрежение. А управляващите в този момент наподобява ускоряват репресиите - известни са доста случаи на изцяло случайни арестувания на хора. За това свидетелстват и от ден на ден близки на хора, държани в изправителни лагери. Така да вземем за пример пред правозащитната организация Atajurt, основана през 2017 година в Алмати, Казахстан, жена е разказала по какъв начин татко ѝ бил следен от служител на реда, до момента в който се молел вкъщи си. Студентка пък твърди, че татко ѝ бил задържан единствено тъй като на смарт телефона му разкрили мобилното приложение на WhatsApp. Подозрителен го е направила явно опцията да поддържа връзка с чужбина, без централната власт да може да управлява това.
Друга жена споделя по какъв начин синът ѝ е бил задържан поради едно селфи - момчето се снимало с прочут казахски попизпълнител. Китайските управляващи го обвинили в това, което те назовават " две лица ". На жаргона на комунистическата партия това значи да не си безусловно правилен на партията и страната. Но управляващите не се задоволили единствено със сина на дамата - нейни родственици ѝ се обадили в Казахстан, където тя живеела с 13-годишната си щерка, с цел да ѝ предадат, че щерка ѝ би трябвало да се върне в Китай и там да продължи да върви на учебно заведение. " Нямах избор - те заплашваха да арестуват цялата ми рода ", споделя дамата. А откакто детето се върнало, неотложно било изпратено в поправителен лагер. " Две лица " било прегрешението и на Кайрат Самаркан, който от 2009 година живее в Казахстан. При едно свое връщане по работа в Китай той бил извикан за информация в полицията. Там искали да научат от него какво прави в Казахстан, с какви хора се среща и така нататък След като преровили телефона му и под аватара му в обществените медии разкрили съкращението KZ - интернационалното означение на Казахстан, ориста му била решена.
Методи на " превъзпитанието "
" Денят в лагера започваше с пеене на националния химн, след което започваха " часовете " ", споделя Самаркан. Според неговата преценка, в лагера имало 5700 души. По цели часове арестуваните трябвало да пеят песни във прослава на Комунистическата партия, разяснявали им решенията от последния Конгрес на партията, карали ги да декламират партийни лозунги. " Учеха ни какъв прелестен държавен началник си имаме и какъв брой прелестно място за живеене е Китай ", споделя мъжът. По неговите думи, пандизчиите били разделяни на групи: обвинените в религиозна активност били в обособена постройка от тези, които поддържали контакти с непознати страни.
Мюсюлманите в Синцзян би трябвало да се научат на национализъм - наложително
Законови учредения за всеобщите арести не съществуват, както не съществува и постановена със закон глоба за тези действия. Единствено управленията на изправителните лагери вземат решение кой да бъде освободен и кой не. " Точно това беше най-лошото - че никой в никакъв случай не знаеше колко още ще прекара тук, ще излезе ли изобщо в миналото на независимост или пък ще решат да унищожават всички в лагера ", споделя Кайрат. Така той почнал да мисли за самоубийство. Но от управата на лагера му лишили всички облекла, които той можел да употребява, с цел да се обеси. Тогава той почнал да си блъска главата в стената, до момента в който не изпаднал в безсъзнание. След което го пуснали.
Борба против " религиозния екстремизъм "
Китайската провинция Синцзян е един от конфликтните райони в Китай. Уйгурите, които там са най-голямата етническа група, непрекъснато надигат глава против китайското ръководство - в това число със мощ. При безредици в административната столица на района Урумки през 2009 година починаха 200 души, а през 2014 атентатори направиха нахлуване на гарата в южнокитайския град Кунмин и убиха с ножове и мачете минимум 29 души. Китайските управляващи упрекнаха за нападението уйгурските сепаратисти, което по-късно беше доказано от оставено писмо, с което те поеха отговорността за атентата.
Китай преглежда тези актове на принуждение като част от поредицата ислямистки набези в западните страни. " Имаме потребност от тези лагери, с цел да се борим сполучливо против религиозния екстремизъм, съобщи формален китайски представител по време на съвещание на Комисията по човешките права към Организация на обединените нации при започване на септември. Той добави, че Западът се бил провалил в тази битка. Това изказване беше и първото публично самопризнание от страна на Китай за всеобщо интерниране на хора. Китайският представител обаче побърза да посочи, че в случая ставало въпрос не за лагери, а за " центрове за професионална подготовка ".
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ